ВЕТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀТКА ж. Остар. и диал. Клонче, вейка. А целият потон, изкусно тъй сделен / на четири връсти, с венец е обграден / наоколо, венец от ветки позлатени — / дафина и чемшир... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 15.