ВЕТРЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЀТРЕНИК
ВЀТРЕНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Вятърничав, лекомислен, несериозен човек; ветрогон1, ветрогонец. Мечтател, идеалист, ветреник — той искаше да вкуси от сладостта на неизвестното и новото. Ив. Вазов, Съч. VI, 8.