ВЕТРЍЛО

ВЕТРЍЛО, мн. -а̀, ср. 1. Лек, най-често сгъваем ръчен прибор, от специално дърво, пера, плат и др., който, разперен, служи за веене хлад, обикн. на лицето. Жените бяха с разноцветни широки копринени рокли, дълги до земята и надиплени... Всяка от тях имаше в ръката си ветрило. Д. Габе, МГ, 40-41. Амбалажната книга изхвърча и върху килима се разпери едно ветрило. Обикновено ветрило от сандалово дърво, каквито носят за подаръци всички, които са ходили в Китай или Виетнам. С. Северняк, ВСД, 14. Години живях в Гинекия като роб — и години веях ветрило от пера на паун и камилска птица. Н. Райнов, ВДБ, 83. В сараите на падишаха ще има всичко, каквото поиска. Ще я облекат в коприна, ще я разхлаждат с ветрила от паунови пера. М. Марчевски, П, 56. ● Обр. Тя тръгна с несигурни крачки по алеята край реката. Над нея тополите помахваха зелени ветрила, сякаш искаха да уталожат безумните удари на сърцето ѝ. Ем. Манов, ДСР, 392. Очите на Методий грееха тъжни, замислени, обградени с ветрила от бръчки. Й. Вълчев, СКН, 558.

2. Платно на кораб или лодка. Ходът на яхтата се намалява, предните ветрила висят като парцали. П. Льочев, ПБП, 22. Шуми, шуми ти, корабно ветрило, / носете ме, попътни ветрове! Н. Ракитин, С II, 26. Далеч от бряг, сред океана, / люлей се лодка сам-сама. / Потъна кораб, тя остана / без ветрила и без кърма. К. Христов, Кр, 49. Триста са гемии минале / със триста бели ветрила. Нар. пес., СбНУ ХLI, 398.

3. Зоол. Всяка от двете части от перото на птица, състояща се от реснички, излизащи от оста на перото. Покривните пера имат твърда ос. Страничните им реснички са свързани посредством кукички така, че образуват плътна пластинка — ветрило на перото. Зоол. VII кл, 98. Външните ветрила на перата по крилата [на тъмночервеникавите канарчета] са със светлокафяв кант. Вл. Помаков, ПДП (превод), 105.

4. Диал. Детско хвърчило (Н. Геров, РБЯ).

5. Редица била, разпръснати ветрилообразно (Ст. Младенов, БТР).

Списък на думите по буква