ВЕТРИЛЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЕТРЍЛЦЕ, мн.-а, ср. Умал. от ветрило. Ръкавите на ризата се подаваха над китките и образуваха чрез многобройните си наборки нежни ветрилца. Й. Вълчев, СКН, 78. Красавица с чадърче — ален мак — / (сама на цветно ветрилце прилична!) / Полека слизаше от морски бряг — / изляна като статуя антична... Ем. Попдимитров, СР, 98.