ВЕТРОВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕТРОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е изложен на вятър. И наскоро няколко кола̀ изкараха материала за сградата на високия ветровит баир над селото. Елин Пелин, Съч. I, 170. Но пътят е с чести прикрития, че пътуването ставаше като с прибежка от ветровито към по-запазено място. П. Делирадев, В, 267.

2. За време или за ден, нощ — през който духа вятър. Във ветровито и бурно време големите талази с бесен шум са се блъскали в канарите на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 13. През един ветровит есенен ден Нона беше седнала на завет под стрехата. Г. Райчев, ЗК, 110. Една до друга летят малките птички във ветровитата и бурна нощ. Ем. Станев, ЯГ, 31.

3. Диал. Който е бърз като вятър. Конче му е ветровито, за ден стига Цариграда. Н. Геров, РБЯ I, 199.

4. Диал. Вятърничав (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).