ВЕТРОПОКАЗА̀ТЕЛ

ВЕТРОПОКАЗА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. 1. Уред, който показва посоката и скоростта на вятъра. Второ звено направи дъждомера, ветропоказателя. П. Проданов, С, 37. От време на време долиташе прекъснатото тракане на ветропоказателя върху кулата. Ст. Дичев, ЗС I, 585. Все по негова идея още на времето бяха прокарани две широки, извиващи чак до върха алеи, а на самия връх се издигаше дървена беседка с ветропоказател на покрива. К. Калчев, ЖП, 96. // Приспособление за определяне посоката на вятъра. Домът, който се виждаше през плетениците на желязната ограда, имаше островърхи кулички и един централен купол с ветропоказател — тенекиен петел, както ни го описа Ян. П. Славински, ПЩ, 493.

2. Прен. Разг. Човек, който лесно и безпринципно променя своите възгледи и поведение, обикн. в зависимост от политическите условия.

Списък на думите по буква