ВЕТРОУПОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕТРОУПО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Обикн. за осветителни тела (лампа, фенер и под.) — който е устойчив на вятър. В тясното коридорче Савата, с изцапани от саждите и газ ръце, палеше ветроупорния фенер. В. Нешков, Н, 79. Станах, запалих малката ветроупорна лампа и седнах на сандъчето с романите до леглото. А. Христофоров, О, 60. Огнивото е старовремска работа. Той имаше австрийска ветроупорна запалка. Й. Радичков, СР, 154.