ВЕТРОУПО̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на ветроупорен. Макар [кранът] да се използва само като производствена мощност, управата с научноизследователска цел поиска да изпита неговата ветроупорност и чакаше благоприятен момент. Ст, 1970, бр. 1262, 3.