ВЕТРОХОДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕТРОХО̀ДКА¹ ж. Жена ветроходец. — Аз вече реших. Ще стана истинска ветроходка — говореше Роза, без да забележи смущението на Антония. П. Льочев, ПБП, 31.

ВЕТРОХО̀ДКА² ж. Разг. Ветроходна лодка; платноходка. Сутрин рано, още призори, от заливите излизат пироги, кану и чудновати ветроходки, по които седят смели риболовци, а привечер край брега ги чакат жените им. Н. Боев, Г, 13. Моят помощник балансираше в ръцете си по шест купички и сякаш ходеше по палубата на ветроходка — приклякваше,.., залиташе, но не изливаше нито капка от скъпоценната златиста чорба. А. Гуляшки, ЗР, 191.