ВЀТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. и диал. Вехт; вет. Тогай му веле сестра му: / .. / Земи, брато, пишен кавал, / оди на вишна планина, / на тия ветки бачила, / край тая бяла Дунева. Нар. пес., СбБрМ, 323.