ВЕХА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕХА̀¹ ж. 1. Геодез. Жалон.

2. Шамандура. Платната заплющяха и яхтите се понесоха към обозначените с червени знаменца вехи. П. Льочев, ПБП, 3. На дъното слиза нова двойка леководолази, завързват котвата, поставят на нейно място котвичката на плуваща по повърхността веха и едва тогава дават знак да теглим. НТМ, 1961, кн. 5, 20.

3. Пътепоказател. Затъвайки непрекъснато в преспите, той [Валери] най-после успя да се натъкне на една от вехите към върха. Ал. Томов, П, 170.

4. Воен. Прът, кол, който служи като знак при насочване на оръдията, при разчистване на минно поле и за сигнализиране при военни действия. Нощем поправяха окопите, обвиваха вехите с ново сено, намазано с катран. Щом се запалеха тия вехи, това щеше да бъде условният знак за тревога. Й. Йовков, Разк. I, 229. Недалеч се издигаха две кули от крепостната стена. Няколко войници се помайваха около висока веха. Тя се виждаше от целия град,.. Войниците все мажеха вехата с катран и все увиваха около нея нови сплитки от сухо сено. Й. Вълчев, СКН, 225.

— Рус. веха.

ВЕХА̀² ж. Диал. Метла от вързани ръжени стъбла или метличина за метене на харман.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.