ВЕХНЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀХНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вехна. Но във времето, което описваме, както държавата,.., така и Търново се намираше в периода на осиромашаване и вехнене. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 38. Загрижен, угнетен в къщи от вехненето и страданието на жена си,.., Дойчинов, без да ще, променяше вън мрачното си настроение. Д. Калфов, Избр. разк., 156.