ВЕХНЀЯ, -ѐеш, мин. св. вехня̀х, несв., непрех. Индив. Вехна. Изгрее ли слънце — самотни [цветята] на припек / едни беззаветно вехнеем. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 136. "На сестричката ни зле е — / .. / тя от нещо крей, вехнее". П. П. Славейков, Събр. съч. I, 134.