ВЕХТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕХТА̀Р¹, -ът, -а, мн. -и, след числ. -а, м. Остар. и диал. Вехтория; вехтарница, вехтина, вехтошина, ветошина. Смесен с вар употребява ся [хлорът] за белене боядисани платове и вехтари, от които ся правят хартии. С. Вежинов, Х (превод), 30.

ВЕХТА̀Р², -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Вехтошар. Ние сме едни вехтари, които са прославяме с вехтите дрехи, що стоят в нашите магазини. И. Аджемов, ВК (превод), 103.