ВЕХТЀЯ

ВЕХТЀЯ, -ѐеш, мин. св. вехтя̀х, несв., непрех. Постепенно ставам вехт; овехтявам. Жена ми имаше лошия навик да се разхожда из къщи с износените си пеньоари и рокли, докато новите ѝ дрехи тъй си и вехтееха в гардероба. П. Вежинов, Б, 40. Да, всичко в тоя свят бледней, вехтей: / картини, шарове, напеви, мисли. Ив. Вазов, Съч. III, 5.

Списък на думите по буква