ВЕХТО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЀХТО. Нареч. от вехт. Те бяха с погрознели и груби лица, облечени вехто, в потури и елеци. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 118. Беше облечен вехто, целият смачкан, жалък! Ст. Даскалов, ЕС, 149.
◊ На вехто, купувам (продавам). След като нещо е употребявано, носено и обикн. е с намалена стойност (купувам, продавам); на старо. Дрехи и обуща си купувахме на вехто — от битпазар. А. Каралийчев, С, 206. Хлапаците, щом се върнеха от училище, захвърляха оръфаните си учебници, купени на вехто и минали през няколко ръце, и хукваха било към брега на Дунав, било из махалите по лудории. П. Здравков, НД, 89.