ВЕХТОРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕХТОРЍЯ ж. Разг. 1. Стар, износен, овехтял предмет. Това бяха къщурките на последните бедняци и бездомници в града: просяци, хамали, събирачи и на всевъзможни вехтории по градските бунища. Д. Ангелов, ЖС, 15. Между вехториите се намираше и виенски стол с продънено седало. П. Славински, МСК, 24. Видях разхвърляни прашни вехтории: кошове, железа, една-две дамаджани, стари обуща. П. Стъпов, ЧОТ, 38. — Стига си стъргал тая вехтория... Хората се моторизират, а ние още стържем с ръждясали триони. Н. Хайтов, ПП, 53.

2. Събир. Обикн. ед. Много стари предмети заедно, струпани на едно място. По пътя от гората, през понтонния мост на Златния рог, картината съвсем се промени. Не остана и помен от крайбрежната вехтория. Пред нас блестят огромни корпуси на модерни жилища, хотели,.. и учреждения. Ив. Мирски, ПДЗ, 135. Тук-там има останали от миналото престарели къщи, пълни със спомени и вехтория. СбЦГМГ, 419.