ВЕХТОШИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕХТОШЍНА ж. Остар. и диал. Вехтория; вехтар¹, вехтарница (Ст. Младенов, БТР). ● Обр. Почти във всяко отделение има по едно-две момиченца, младички, крехкички — душичката ти да се освежи! — а на мене сякаш самото провидение ми изпраща все такива вехтошини. Д. Калфов, Избр. разк., 133.

— Друга форма: ветошѝна.