ВЀЧЕ

ВЀЧЕ и (съкр., обикн. поет.) ВЕЧ нареч.-частица. 1. За подчертаване на момент, в който се извършва глаголното действие или съществува дадено състояние или признак със или без оглед на друг момент: а) Когато се набляга на окончателната завършеност на действието по отношение на определен момент или на появата на дадено състояние или признак; преди това. Нещо ново не научих от тях [годениците] освен това, което вече знаех от Пантелея. Й. Йовков, Разк. II, 42. Както вече казах, Кръстников никога не участвуваше в тия опасни веселия. П. Вежинов, НС, 45. Божан, който беше прехвърлил вече тридесет и пет години, обичаше премного парата. Елин Пелин, Съч. III, 16. Вътре ме посрещна едър, шейсетгодишен човек в шаячни вехти дрехи, побелял вече. Ив. Вазов, Съч. IХ, 42. б) Когато се набляга, че дадено действие е започнало и продължава да се извършва. Македонски се приближаваше към турския бряг, и ясно вече виждаше светлините, що излизаха из малките прозорчета на караулниците. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Игуменът, с голяма въдица в ръка, вече се връщаше от риба. Елин Пелин, Съч. I, 190. Какво прави леля?.. Бинка готви ли се вече за сватба? К. Петканов, МЗК, 9. Нощта е тиха, спокойна. Светулките вече се мяркат между клоните на брезите. К. Калчев, ДНГ, 52. Луд-лудее, ходи, дири / нейде да я види, / да ѝ каже колко силно / вече той я либи! Ц. Церковски, Съч. II, 258. в) Когато се набляга, че дадено действие наближава към своя край, към пълното си осъществяване. Последен отстъпил от укреплението, когато вече турците се покачваха по насипа,.., той.. избегна от ръката на врага и от куршумите му... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 164. Въпреки голямото безгрижие за по-малко от десетина минути цялата бригада се сливаше вече в голямо каре на сборното място. Й. Йовков, Разк. II, 131. Привечер, когато тоя пролетен хубав ден вече гаснеше, Иглика вървеше с наведена глава след стадото си и го закарваше към село. Елин Пелин, Съч. II, 52-53. — Пак ден! — погледна срещу насрещния голям часовник.. — Вече се развиделява. Наближава четири часът. А. Каралийчев, С, 229. Вече се смрачаваше. △ Слънцето залязваше вече. г) Когато се набляга, че дадено действие всеки момент предстои да се извърши; всеки миг, тъкмо. — Докато лежах [в болницата], три пъти дохожда майка ти. Кога оздравях и вече да изляза, пак дойде. Й. Йовков, ЧКГ, 172. Дядо Никола плаче от щастие. Той сърба кротичко лютивата фасулена чорба, подсмърча и гледа да скрие сълзите, които вече преливат и се готвят да потекат по грапавото му, добро, небръснато лице. Елин Пелин, Съч. II, 160.

2. За означаване, че е настъпила някаква промяна, нов момент в действието за разлика от предишния момент; този път, сега. — Графе, не се сърди де, че и аз на "Геновева" плаках! — отговори ханджият вече по български и му хвана десницата да се ръкува. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 172. Лисичката тръгна вече с наведена глава и се замисли нещо. Елин Пелин, Съч. I, 216. След това те отново заговориха, но вече по-ниско. Й. Йовков, Ж 1920, 11. Филип трепна от близък шум на стъпки:.. Изтръгнат от неволното очарование, той погледна отново към скалата, но вече с известна неприязън — беше си създал една представа за тази жена и не искаше да я наруши. Ем. Манов, БГ, 56-57. Весел ма гледат другаре, / че с тях наедно и аз са смея, / но те не знаят, че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари! Хр. Ботев, Съч., 1929, 12. Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен. / Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето, / ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123. // От този момент, отсега нататък. Цвета се

върна в къщи съкрушена... Той се разсърди и надали вече ще я погледне. Елин Пелин, Съч. III, 105. Тоя говор на природата завладява чувствата ми; нищо вече от земното, от човешкото. Аз принадлежа вече на друг свят. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 9. — Знаеш ли що — свършихме работа, бакалницата е наредена, мога вече и сам. Иди си и ти във Велес, при вашите. Д. Спространов, С, 118.

3. С отриц. За подчертаване, че някакво действие се прекъсва или някакъв факт престава да съществува; повече, по-нататък. Мичкин съзна, че задържането на могилата вече нямаше никакъв смисъл. Д. Димов, Т, 616. И млади, и стари бяха излезли навън. Носеха котли не вече с вода, а с вино. Й. Йовков, Разк. II, 118. Лете понякога го пращахме на паша със селските говеда.. Един път той се изгуби,.. Тогава баща ми реши да изпраща Белчо не вече с говедата, а с телците. Елин Пелин, Съч. II, 29. Милият загина в бой / и не ще го вече видя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 126.

4. За подчертаване, че нещо се проявява в своята най-висока степен, в своя краен предел; чак. Имаше прости, тъмносини дрехи и яркочервена забрадка, която наполовина скриваше косите ѝ, черни до синьо вече. Й. Йовков, Разк. II, 41. Тя мислеше, че всички сега нея гледат, като играе до ергенин, и от срам не знаеше вече де да се подене. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 47.

5. За подчертаване, че е настъпил, настъпва или трябва да настъпи някакъв момент, действие и под. след продължително очакване или след като е изминало много време. Аз вече си имам своя къща в Рожден, дядо Павле. Няма защо да ме храни селото — да се мъчат децата да ми носят храна. Д. Талев, И, 406. — Е, време е вече да спим — каза по едно време Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 16. Беше вече обед, когато той се озова в самата долина. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 136.

6. За подчертаване продължителността на действието. Делото беше гражданско и вече три години и половина беше пътешествувало, докато дойде дотук. Ив. Вазов, Съч. IХ, 27. Но големите стада отдавна са изчезнали и в топлите южни нощи отколе вече не звучи песента на звънците. Й. Йовков, Разк. II, 35. Цяла седмица вече тя брои дните един по един и все ги сбърква. Елин Пелин, Съч. II, 112. Вече години наред Бьондал не се явяваше на борсовите заседания. Не приемаше и старите си колеги от борсата. П. Стъпов, ХлХ, 8. Пресиян не беше недоволен, не беше и доволен, не беше болен, не беше и здрав. Вече два дни свитата го гледа много отпаднал, много объркан. Й. Вълчев, СКН, 200.

7. За подчертаване повторяемостта на действието. Не един път вече аз обръщам внимание на нашите поети върху художествената немска песен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5. Иван Синигера.. вече два пъти повтарял четвърто отделение, чу в просъница тоя вик. Т. Харманджиев, КЕД, 13. Четях я вече втори път и един ден седях с нея на масата, дето бяхме яли преди малко,.., когато се чукна на вънкашната порта. К. Величков, ПССъч. I, 3.

8. Само в превъзх. степен. Особено много; най-много. Говореше най-вече Гроздан. Й. Йовков, Ж 1945, 14. Не вреди, дядовият Манолев син ми е добър гостенин всякога, най-вече когато ми иде от толкова далеко място. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 15. Причерня му от болки и от гняв, а най-вече, когато агарянците взеха да го дърпат и ритат, за да стане. Ст. Загорчинов, ДП, 309. В тая пещера бяха събрани двеста души, повечето жени и деца, и то най-вече жените, децата и внуците на клетниците, отведени от Караибрахим. А. Дончев, ВР, 232. А вечер, вечер се сбирали в механите с други такива като тях и приказвали за разтурената легия, за войводите и най-вече за Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 256. За Ралица залиташе най-вече / Стоичко Влаха, заможен и личен / ерген. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91.

9. Остар. За подчертаване, че някакво действие е започнало да се извършва много отдавна; някога още. Вече Априлов замисляше за български университет. Ст. Младенов, БТР I, 288.

Нямам вече душа. Разг. Много съм изморен, изтощен, обикн. от тежка работа или от болест. — Душа нямам вече... Каква си станала такава! Годеник ти е човекът, а ти не искаш и да го знаеш! Срамота е! П. Стъпов, ЖСН, 92.

ВЀЧЕ

ВЀЧЕ, мн. няма, ср. Народно събрание у славяните, съществувало още в периода на разложение на първобитнообщинния строй, в най-ранните племенни княжества, отначало с всенароден характер (по един представител — мъж от къща); народен събор. — Това ви казвам аз и това правете. Ако утре вечето реши друго — ще го научите. А. Дончев, СВС, 573. Старейшината проговори: — Пратете гонци до всички села и колиби из общината, да се съберат мъжете на вече. А. Дончев, СВС, 572.

Списък на думите по буква