ВЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не е ограничен, няма предел (нито начало, нито край) във времето. А луната спокойно и бавно се издигаше. Пълна, закръглена, хубава, тя следваше своя вечен път между звездите. Елин Пелин, ЯБЛ, 46. Пред мен се простира страна безконечна, / кат морето равна, кат небето вечна. Ив. Вазов, Съч. I, 159. Отново е пролет... / Земята опита / е сякаш от вечния свой кръговрат... Хр. Радевски, ВН, 64. Материята е вечна.

2. Който ще съществува винаги, който няма край във времето. Не тук, не, а в девствените лесове,.., около вечните снегове,.., в царството на орлите и многократните екове — там, там е хубавата, дивната, омайната майка България. Ал. Константинов, Съч. I, 90. — От мене запомни, момиченце, че красотата и младостта са преходни. Парите! — той изблещи очи. — Парите са вечни... Д. Кисьов, Щ, 185. И тъй, ангелът въведе бръснаря в рая, но не през главния вход, отдето минаваха обикновено обречените на вечно блаженство души, а през една странична вратичка. Св. Минков, РТК, 179. Има рози черни, те са рози вечни, защото никога не прецъфтяват. Тия странни рози растат в човешките души. Това са черните рози на тъгата. Елин Пелин, Съч. V, 17.

3. Който постоянно, неизменно съществува, присъства без прекъсване в продължителен период от време (обикн. докато съществува и предметът на мисълта, с който се свързва). Какво ѝ остаяше занапред? Безпомощни страдания, горки съжаления, презрението на света и безнадеждност, вечна безнадеждност... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 161. Под тия трепкави божи звездици Ивка му даде клетва за вечна обич. Елин Пелин, Съч. I, 127. Тежкият труд беше вечна участ на тия хора. Й. Йовков, Ж 1946, 6. И в люлката на пролет пъстроцветна / изпий до дъно чашата сега — / че радостта за нас е мимолетна, / а вечна е световната тъга. Хр. Ясенов, Събр. пр, 71. Страхът за детето е вечен — / дълбае скръбта / път в свято чело. М. Петканова, С, 43. Вечна вражда. Вечно безпокойство. Вечна тревога. Вечна любов. // Остар. Доживотен. Аз, когато тръгнах на 10 октомврия из София и Русчук, оставих 250 местни затворници, осъдени на вечен затвор. НБ, 1876, бр. 42, 165. Иван Краличът,.., за участие в смутовете на 1868 г., осъден на вечно заточение в Диарбекирската твърдина и избягал от нея през марта, настоящата година,.., дири се от властите. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 125. Той напада на Чакоса, та му разбива войската, а него улавя и хвърля го във вечна тъмница. Д. Войников, КБИ, 165.

4. Който много дълго или много често се намира в едно и също положение, състояние. Димитър е и храбър, смел и безстрашен до някакво апатично и тъпо безумие. Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. Й. Йовков, Разк. I, 12. Мъжът заоглежда стаята кат опитен познавач: креват, гардероб, маса... Стаята му харесваше, харесваше му и нейната тъжна наредба. Както изглеждаше, той беше един от ония вечни квартиранти, които са свикнали да живеят все в такива стаи. Св. Минков, РТК, 35. Кунчев е от "вечните студенти". Вече 10-12 години следва и още не е взел нито един клинически изпит. П. Дертлиев, ДП, 54.

5. Разг. Който постоянно се повтаря като характерен, присъщ за някого. Старият му баща излезе от къщи с вечната си кашлица и потъна някъде в двора. Елин Пелин, Съч. II, 180. Бяха ми познати тези вечни оплаквания на амбициозните полуинтелигенти, които все се извиняваха с външни причини. Кл. Цачев, СШ, 182. Дванадесетгодишният Пепо ходеше по стаите на пръсти, като че се страхуваше да не събуди някого. Вечното главоболие на майка му подтискаше всички. М. Грубешлиева, ПП, 72. Чужденецът подхваща разговор с вечния въпрос на добрия педант. Св. Минков, ДА, 24.

6. Разг. Който е постоянно с някого, съпътства някого. Доктор Харалампи,.., както всяка вечер игра до късно на карти с вечната си компания. Елин Пелин, Съч. II, 173. В тихата всекидневна с нови кремави тапети, под белия весел таван жена му бе привела глава над вечния тишлайфер. Ем. Станев, ИК III и IV, 355. От двамата офицери полковникът беше по-младият — висок, силно мургав, с весели цигански очи и вечна цигара в устата. П. Вежинов, НС, 121.

7. Който в качеството си на представител на народ, група и под. носи съответните типични, характерни за тях белези. Вечният шоп, който ме кара с каручката, е безучастен като кобилите си, безучастен към околните красоти. Елин Пелин, Съч. IV, 104. Само едно беше останало в тая мисъл естествено, живо, свойствено на вечния българин: ирония. Елин Пелин, Съч. IV, 120. Не зная как би изглеждал животът без майка. Струва ми се, че тя е вечната жена, дадена от бога, за да растат на скутите ѝ деца, внуци и правнуци и да крепнат под сиянието на една никога неугасваща любов... Д. Немиров, КБМ, 6.

◊ Вечен календар. Гадателна книга, съдържаща календар за една година и таблици за сто години с различни предсказания за времето, бъдещето на света, съновник, трепетник и под. Заговорихме за големи работи,за политика и за световните събития, а тъй като дядо Генчо четеше Вечния календар, говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Й. Йовков, ВАХ, 8. А куцият дядо Туле,.., непрестанно въртеше латерната и предлагаше своите късметчета с предсказания от вечния календар. Ст. Дичев, ЗС II, 123. Вечна мъка. Диал. Ад, пъкъл. Грешните отиват във вечна мъка. Н. Геров, РБЯ I, 200-201. Вечната песен. Неодобр. Досадно повтаряне на едно и също нещо. — Търпение, господин полковник, щом се одобри книгата, ще ви дадем субсидия... Вечната песен! А защо да не се одобри? Как на другите се одобряват в няколко дни, а неговата ето вече година как стои в министерството! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 434. Вечна ти (му, ѝ и т. н.) памят. Книж. За покойник — пожелание да се запази завинаги споменът за него. Костаки Ив. Търновский, който е учителствувал из злочестия си народ в Българско цели 18 год.,.., на 10 ок. в 42-ра

год. той умря от глад всред браилското кафене.. Вечна ти памят, учителю благий. НБ 1876, бр. 44, 174. За едничка и сама награда на техните благородни души,.., да извикаме от все сърце..: Вечна ви памят, безсмертни мъже! Ч, 1871, бр. 12, 364. Вечная памят. Църк. Като завършек в молитва за покойник — пожелание да се помни завинаги. Зинал е гроб -.. / .. / Ето че гръмна и хора черковен: / "Вечная памят!" Повтори, потрети. / Тихи ридания. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 265. Вечно жилище; вечен дом. Ритор. Гроб. Сега мнозина от ония, които го [отец Матея] обичаха като баща и учител.., прииждаха да се простят с него и да го изпратят до вечното му жилище. Д. Марчевски, ДВ, 96. Кога умирал някой, балсамиросвали му тялото и полагали го във великолепни гробници, които наричали вечни домове. Й. Груев, КВИ (превод), 4. За (на) вечни времена. Книж. Завинаги. — Много здраве на моите мили съграждани и им занесете този скъп дар (..), който за вечни времена ще краси новия храм и ще назидава потомството... (Вади от плика един стар, пожълтял малък портрет). Ст. Л. Костов, Г, 81. Тя му поръча свирка в един далечен град.. Като тази свирка няма да има втора, тя ще остане за чудо и за приказ на вечни времена. Г. Караславов, Избр. съч. V, 281. Заспивам вечен сън. Книж. Умирам.Минаха години. Мъдрецът, с очи на дете, заспа вечен сън на бреговете на широката Ока. И. Спасова, ЧК (превод), 167.