ВЕЧЕРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЧЀРНИК¹, мн. няма, м. Лек, прохладен вятър, който духа привечер през лятото. Беше доста късно след пладне, но слънцето пламтеше още високо над хоризонта — дълъг беше августовският ден. И беше още горещо, макар да полъхваше час по час подранил вечерник. Д. Талев, ПК, 368. С хладния повей на вечерника прилетя позната песен. Цв. Ангелов, ЧД, 10. От юг повяваше тих вечерник и във въздуха трептеше упоителният мирис на пролетна зеленина. Г. Райчев, Избр. съч. I, 69. В спокойния и равен шум от гласовете на хората и от вика на животните,.. и в тихия, едва усещан полъх на вечерника.. лежеше безгрижно успокоение. Ст. Загорчинов, ДП, 121. Полъхна цветен мирис на вечер ведролика, / помръкна морно слънце над сънни лесове, / и вечерник засвири в крайбрежната тръстика, / развеял цветни билки и златни класове. Хр. Ясенов, Събр. пр, 42.

ВЕЧЀРНИК², мн. -ци, след числ. -ка, м. Многогодишно тревисто растение от сем. кръстоцветни със сравнително едри, обикн. бели, розови или червени цветове, които вечер се разтварят, а сутрин се затварят. Hesperis matronalis.

ВЕЧЀРНИК³, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Обреден хляб за Бъдни вечер; вечерня2.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

ВЕЧЀРНИК⁴, мн. няма, м. Диал. Вечерно сватбено хоро.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.