ВЕЧЀРЯМ

ВЕЧЀРЯМ, -яш, несв. и св., непрех. Храня се вечерно време. Тая прохладна майска вечер, чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 9. Вечерта в деня на литията Еньо се прибра в къщи по-рано и остана да вечеря. Елин Пелин, Съч. III, 100. Наца не

си дояждаше. Само закусваше сутрин у чиновническото семейство, не обядваше, а вечеряше пак у тях след осем часа. М. Грубешлиева, ПП, 102. Експертът не беше ял нищо през целия ден и сега вечеряше с апетит. Д. Димов, Т, 516. Не яде [учителката] нищо и не забеляза, че и Стела, и майка ѝ почти нищо не вечеряха. Ем. Коралов, ДП, 133. След като вечерям, ще дойда у вас. // Прех. и непрех. с предл. с. Храня се на вечеря с нещо, ям на вечеря нещо. Трекя вечер вечерахме / три кокошки менгюшки. Нар. пес., СбБрМ, 419. Ще вечерям хляб и сирене. вечеря се безл. Във весело лятно време, в тези дълги дни, с биволски товарни кола, едвам за три дни са преминува тая простряна гора: там ще са пладнува, там ще са вечеря и там ще са нощува. Ил. Блъсков, ПБ II, 26. Полезно е да се вечеря рано.

С бога съм вечерял. Сполучвам, успявам във всичко; имам късмет, върви ми. — Твоето момче с бога е вечеряло. От него аз човек ще направя. К. Петканов, ЗлЗ, 208. — С бога си вечеряла! — често ѝ казваше тя. — Да вземеш такъв мъж — и с пари, и с уважение. Т. Монов, СН, 147.

Списък на думите по буква