ВЕЧНЍК

ВЕЧНЍК, мн. -ци, м. Диал. Много възрастен човек; столетник. В селото ни само дядо Божил е вечник. Н. Геров, РБЯ I, 201.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква