ВЀЧНОСТ

ВЀЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Филос. Безкрайна продължителност на времето, на съществуването на света.

2. Безкрайно съществуване във времето. И през време на маршовете,.. всекиму се струваше, че е влязъл в една вечност, която като че не е имала начало, нито ще има край. Й. Йовков, Разк. III, 21. Защото Унамуно е безпокоен дух. Той вечно търси. Стреми се да надникне отвъд живота. Да победи смъртта и да придобие вечност. Б. Шивачев, Съч. I, 145. А ти, Кавказ, другар небесен, / над скъпа памет тъжен бдиш, / и ти‑

хо, в вечността пренесен, / безсмъртни стихове мълвиш! Т. Траянов, П, 130. Море! Навяваш дивни мисли ти! / На вечността си образ ти велик. Ем. Попдимитров, СР, 95.

3. Обикн. в съчет. с цял: а) Много продължителен период от време (според субективното виждане на някого). След десет минути всички разговаряха така непринудено, сякаш се познаваха от цяла вечност. П. Вежинов, НС, 152. — Цяла вечност не сме излизали заедно! А на кино не сме ходили от миналата година! А. Наковски, МПП, 161. б) При нетърпеливо очакване — време, което преминава за някого много бавно, като че ли няма да има край. Отиде [Дамян] в къщи за една минута, но на Дафина тя се стори цяла вечност. К. Петканов, ДЧ, 160. Минаха се две минути — цяла вечност! М. Марчевски, П, 202. Той усети как сърцето му замря в гърдите и докато златарят отговори, стори му се, че мина цяла вечност. Д. Спространов, ОП, 47. Тези минути на очакване бяха за мене вечност.

4. Рел. и поет. Това, което според религиозните схващания следва след земния живот; небитие, нетленност. Кога към вечността поема друма, / при моя гроб омрази ще заглъхнат / и враговете мигом ще отдъхнат. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 163. Земете вий за сетен път / целувка от тогоз, света / що е напуснал и на път / намира се към вечността. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 160.

Отминавам / отмина (отлитам / отлетя) във вечността. Книж. Преставам да съществувам. Преселвам се / преселя се (отивам / отида) във вечността. Книж. Ритор. Умирам. Хаджиев. О-хо-хо!... Докато той си отиде, докато умре баща му... Мария. Ах, татко, не говори така. Хаджиев. Е, хайде, по-учтиво, докато се пресели във вечността. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 123.

Списък на думите по буква