ВЕЩАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЩА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Ритор. Това, което се вещае, предсказва; предсказание, прорицание. По тия плочи са кънтели бойни колесници,.., злокобни вещания на прорицатели. К. Константинов, ПЗ, 209. Макар думите да бяха казани ниско, те звучаха като прокоба, като някакво вещание. Ст. Загорчинов, ДП, 389. И слушал земний син небесните вещанья, / на жъртвений олтар принесъл дарованья. П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1, 32.