ВЕЩАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЩА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Ритор. Който съдържа или изразява вещание, предсказание. Обичам те — въздушно нежна, в нежна младост / като на ангела сънят, / и сън си ти вещателен за тиха радост / в нерадостта на моя път. П. К. Яворов, Съч. I, 129. Звездите бледнеят в небесната твърд, / с вещателен поглед поглежда луна. Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 6, 89.