ВЕЩА̀ТЕЛНО. Ритор. Нареч. от вещателен. Наблизо един кълвач удари три пъти вещателно по кората на една стара върба и се потаи. Елин Пелин, Съч. II, 78. — Разбъркай боба с лява ръка! .. Започнах да разбърквам зърната.. Рафина кимна вещателно с глава да спра. Бл. Димитрова, ПКС, 352.