ВЀЩЕРИЦА

ВЀЩЕРИЦА1 ж. Диал. Вещица1; вещерка. — Тъй ли? — правеше се уплашен Харитон. — Тя и Секула, вещерицата, ми го прокоби... — Много познава, да я убий Господ — обади се Дамяница. Ст. Цанев, МБ, 169. Да земе мене да ми заповяда някоя си вещерица, затова, че била тя майка на държанката на някой си офицерин. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 337.

ВЀЩЕРИЦА

ВЀЩЕРИЦА2 ж. Диал. Малка нощна пеперуда, която се върти около светлината на лампа; вещица2, вечерница2.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

Списък на думите по буква