ВЕЩИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЀЩИЦА1 ж. Според народните вярвания — жена която общува с нечисти сили и прави магии обикн. за пакост, за зло; магьосница. Жена му, вещицата, нощем ходи по къра и прави магии. А. Каралийчев, НЗ, 43. Чумата бе минала по тия места едва преди няколко месеца,.. Човек трябва да умее да я държи по-надалеко,.. Има за това тайни думи и заклинания, знаят ги врачки, баячки и вещици. Д. Талев, ЖС, 22. Защото, ако не беше вещица, как можа да стане императрица, как победи упорството на мъдрия Константин, как омая мрачния, набожен Фока, който носеше на голо груба власеница, спеше върху пода и се виждаше със светците? А. Дончев, СВС I, 49. Замък там било отколе, / чуден, бляскав и голям, / .. / Зла го вещица проклела, / хе, кой знае кога дни, / бухали сега се гнездят / в грозните му съсипни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 58.
Прен. Разг. За зла, свадлива и грозна жена. — Гледай каква вещица, — .. — как кълне! Защо го кълнеш, вземи по-добре че го набий, от бой няма да умре! Й. Йовков, ПК, 196.
Прен. Руг. За изразяване на неприязнено и оскърбително отношение към жена (често в обръщение). — Няма да те пребия, вещице недна! Но ще те науча как се слугува на мъж! Ив. Вазов, Р, 24. — Млъкни, най-сетне, вещице!... Излез веднага оттук!... Махай се бързо!... Д. Димов, Т, 634. Когато се върнаха в селото,.., те [полицейските агенти] се нахвърлиха върху бабичката,.. — Излъга ни ти, дърта вещице, но той ще ни падне в ръцете! К. Ламбрев, СП, 17. — Дохождала оная вещица, майка му. Аз да бях я сварил, щях да я науча нея. Й. Йовков, СЛ, 16. — Ей, че стисната вещица! Не може да ѝ се откъсне от сърцето да сложи една крушка — изръмжа другарят ми и драсна клечка кибрит. Сп. Кралевски, ВО, 54.
◊ Лов на вещици. Преследване на хора, обвинени в престъпна дейност, без изобщо да имат някаква вина (по подобие на средновековните преследвания на жени, обвинени, че се занимават с магии, че са вещици). Създава се истинска атмосфера на "лов на вещици". Достойни хора, довчера уважавани от всички, днес се унижават молебствено пред невзрачни асистентчета, станали изведнъж разпоредители на съдбата им. П. Дертлиев, ДП, 123.