ВЕЯВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЯ̀ВИЦА ж. Диал. Виелица. Вятърът се превърна на веявица, която с голяма сила забуча из екливите самотии на развълнуваната и настръхнала гора. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 29. Ханът беше празен в тия късни ноемврийски дни, когато селските люде бързат да довършат, каквото има за довършване низ полето, преди да започнат зимните веявици. Д. Талев, ГЧ, 109. Разколебаването ни плаши повече от бурята.. Преминаваме по един ръб. От двете страни — пропаст, замрежена от веявицата. Бл. Димитрова, Лав., 70.

— Друга форма: вея̀лица.