ВЖИЛАВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЖИЛАВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вжилавя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Рядко. 1. Ставам жилав. — Трифоне, човек забравя, разбираш ли? Ако не забравяме, по-бързо щяхме да се прекатурваме. А тъй от преминалото се вжилавяваме. М. Яворски, ХСП, 129.
2. Диал. Ставам як, здрав, силен (Н. Геров, РБЯ).