ВЗАЍМЕН

ВЗАЍМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който по еднакъв начин проявяват, изпитват, извършват двама или повече души помежду си, един спрямо друг. Той мечтаеше за едно дружество, което щеше да направи от цялото село едно общо, голямо и многобройно семейство, и,.., наред с труда и грижите, щеше да цари в него и сговорът, взаимното доверие и любовта. Й. Йовков, Ж 1945, 104-105. В общото нещастие, което ни свързваше, чувство на взаимно състрадание ни караше по ред да отстъпяме място на всички пред спасителните отверстия, отдето само една глътка от пресен въздух можеше да проникне в измъчените гърди. К. Величков, ПССъч. I, 32-33. — Аз искам офицерите и в моя полк да живеят във взаимно разбиране и уважение... П. Вежинов, ВР, 214. — Накратко ще кажа, че по решение на нашия таен комитет аз ида при вас като при общоприет български вожд, да предложа съдействие и взаимна помощ. Ст. Дичев, ЗС I, 380. — Домашният живот е възможен само с взаимни отстъпки, със справедливи отношения между съпрузите. Ив. Вазов, Н, 93. // Който по еднакъв начин засяга или се отразява на двама или повече души. Взаимна изгода. Взаимна облага. Взаимна полза.

Взаимно училище. Истор. Светско начално училище, съществувало у нас през време на Възраждането, в което се е използвал взаимоучителен метод на преподаване. С подкрепата на други габровски търговци —.., той [Васил Априлов] открил през 1835 г. в Габрово първото българско взаимно училище.. Преподаването ставало на български език. Ист. Х и ХI кл, 123.

Списък на думите по буква