ВЗАИМНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЗАЍМНО. Нареч. от взаимен; един друг или един спрямо друг, един на друг, помежду си. Те се гледаха и двамата взаимно учудени от добрата си воля и готовност за помирение. Ив. Вазов, Съч. IХ, 30. Недоверчиво се изглеждаха от глава до пети, сякаш взаимно измерваха силата на мускулите и плещите си. Й. Йовков, Ж 1945, 213. При тази декларация на посланиците на взаимно съперничещите си сили,.., се разкри възможност за дейно посредничество. Ст. Дичев, ЗС I, 205. После, когато чуха, че бе изгоряло цяло Дебрища, а нямаха никаква вест за Бориса, те и двамата замълчаха — дотам стигаха силите им, колкото да не подлютват взаимно раните си със страховете си и с лошите си мисли. Д. Талев, И, 601.