ВЗАИМНОПИСАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗАИМНОПИСА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Размяна на писма между две лица; кореспонденция. Ненамесените в делото лица са обязани да представят в първообраза или в препис колкото има у тях документи, които непосредствено ся отнасят до делото, с изключение на частното им взаимнописание и на търговските им книги. ВП, 31.