ВЗАИМНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗАЍМНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Проявено разбиране, споделяне на чувствата, мислите, схващанията на някого от страна на един или повече души. Колко е страшна любовта, не намерила любов, колко е непоносим животът без взаимност. Елин Пелин, Съч. V, 69. Щом не можеше да я обича открито, да очаква взаимност, защо не можеше да запази скритата си обич чиста от всякакъв грях, от всяко греховно пожелание? Д. Талев, ПК, 711. Славянската душа тука щеше да се излее в мелодията на музиката и всичките ѝ жици щяха хармонично да треперят в едно общо упойно чувство на любов, на братство, на взаимност. Ив. Вазов, Съч. ХI, 64. Отсега нататък Морозов имаше с кого да разговаря. Запълни се нуждата от човешка солидарност и взаимност. К. Ламбрев, СП, 23.

2. Рядко. Съответствие, хармония между две или повече неща. Наистина какво нещо е това природата, как всичко в нея е взаимност,.. Тая взаимност Катя започна да открива във всичко. Ст. Чилингиров, РК, 8-9. Пия наздравица за всякой що милей / за висшето добро тук долу на земята — / зарад взаимността на мислите с делата! П. П. Славейков, Събр. Съч. III, 174.