ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗАИМОДЀЙСТВИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Всеобща форма на връзка на телата или явленията, осъществяваща се във взаимното им изменение. Молекулите на веществата не само се движат, но и си взаимодействат, т. е. между тях се проявяват сили на взаимодействие. Физ. VII кл, 47. Литературата и животът се намират в постоянно взаимодействие. В духовно бедни епохи не могат да се явят велики художествени произведения. Ив. Богданов, СП, 164. Тези елементи [хелий, неон] не влизат в химическо взаимодействие с другите елементи — това са така наречените благородни газове. ВН, 1958, бр. 2127, 4. При взаимодействието на това съединение [хлорна вар] с киселина се отделя хлор. Хим. IХ кл, 1950, 48.

2. Взаимно влияние, съгласуване на действия, отношения между групи хора, страни и под. В Североизточна България с Добруджа се наложило взаимодействието между местните аяни и значителни кърджалийски дружини — съюз, типичен за размирието тук. В. Мутафчиева, КВ, 105.