ВЗИМАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗЍМАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от взимам и от взимам се; вземане. След това започна,.., да разкройва платното на стрина Бойка, като при всяко взимане на ножиците суеверно ги почукваше по ръба на масата. И. Волен, РК, 68. От всичките европейски държави само България и Турция не взеха участие в санитарния дрезденски конгрес, който отмени карантината в холерно време и постанови взимането други мерки за борба със страшната гостенка. Ив. Вазов, Съч. ХII, 91. Хаджи Куман. — На кой ум се намерих да му дам толкози парици да потроши в Елада. Хаджи Андрея. — Ти ще си прибереш взимането до косъм. П. Тодоров, Събр. пр II, 339.

— Друга (простонар.) форма: зѝмане.