ВЗИСКА̀ТЕЛЕН

ВЗИСКА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Обикн. с предл. към, в. Който има високи изисквания към някого по отношение на неговите качества или действия, или по отношение качествата на нещо. Трезвен в мислите си и взискателен към себе си, Василий признаваше неопитността си. А. Дончев, СВС, 672. Към яденето господин главният експерт на "Никотиана" беше толкова взискателен, колкото към облеклото, автомобилите или приятелките си. Д. Димов, Т, 86. Петър и по-рано беше припрян и взискателен в работата си, но сега стана по-нервен, неспокоен и придирчив. И. Петров, НЛ, 148. — Искам само да ти кажа да бъдеш по-взискателен към стрелочниците. Трябва да ги стегнеш. М. Марчевски, П, 222. Строг към себе си в изпълнението на обществените си служби, той беше също така взискателен и към подчинените си. Бълг., 1902, бр. 454, 2.

2. При който са проявени високи, строги изисквания. Взискателен подбор.

— От рус. взыскательный.

Списък на думите по буква