ВЗРИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗРИВ, взрѝвът, взрѝва, мн. взрѝвове, след числ. взрѝва, м. 1. Избухване на леснозапалителни вещества, обикн. предизвикано с цел да се разруши нещо; експлозия. Но нищо не спираше устрема на конната маса и в тъмния хаос на движението ѝ огнените взривове, в които вреше цялото поле, сякаш избухваха изпод копитата на бясно препускащите коне. Й. Йовков, Разк. II, 219. Взривовете зачестиха, сляха се с оръдейните залпове, небето побеля от дим. М. Грубешлиева, ПИУ, 289. В този момент на две -три крачки от Морозов и Камен избухна ръчна граната. Взривът оглуши въздуха, вдигна нагоре пръст и камъни, които се изсипаха върху главите им. К. Ламбрев, СП, 253. Сякаш това беше някакво надпяване — бомбените взривове се състезаваха с пукотевицата на пушките. Д. Спространов, С, 359.

2. Леснозапалително, избухливо вещество; експлозив. И наистина, за съвсем кратко време Павел беше подготвил всичко... бе извъртял с бормашината нужното количество дупки, бе ги заредил с взрив, фитилът висеше и трябваше само да поднесе пламъчето на запалката си... Ив. Мартинов, М, 94. —... От съдържащите се в писмото данни става ясно, че се касае за терористична група, занимаваща се с изработването на взривове, предназначени несъмнено за атентати и престъпни акции в сектора на Алже... Б. Райнов, ДВ, 276-277. Говореше се, че в много предприятия работниците злоумишлено трошели машините и зареждали взривове. П. Славински, ПЩ, 14. Банк Отоман къртица рови. Зарежда Орце взрив в основи. В. Марчевски, ПЗ, 389. // Само мн. Различни видове от това вещество. Производството на взривове, огнестрелни оръжия и боеприпаси се извършва от държавностопански предприятия, а търговията с тях и от кооперативни предприятия. ОФ, 1950, бр. 1773, 2. Без да чакат земетресения, хората предизвикват такива колебания изкуствено с помощта на динамитни или амонални взривове, които се поставят в пукнатини. Р. Багрянова, ТЗ (превод), 32.

3. Прен. Само ед. Обикн. с опред. Стремително, извънредно бързо проявяване, увеличаване на нещо. — Ще се избягнат до голяма степен вредните последици от демографския взрив. Няма да има блъсканица по улиците на големите градове. Ив. Остриков, СБ, 56.

4. Прен. Само ед. С предл. от, на. Бурна, спонтанна реакция, обикн. на много хора едновременно, предизвикана от някакви чувства. Мълчанието, което беше настъпило, се удави изведнъж във взрив от яростни викове. Д. Димов, Т, 277. И стотици шапки полетяха във въздуха заедно с взрива от ръкопляскания. Т. Генов, Избр. пр, 171. По палубата екна нов взрив от смях и шеги. М. Марчевски, ОТ, 499. -Лихварите, експоататорите и бирниците вилнеят... Взрив на възмущение се изтръгна от стотици гърла. Г. Караславов, СИ, 265.

— От рус. взрыв.