ВЗРИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗРИВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; взривя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Предизвиквам избухване, възпламеняване на бомба, мина, снаряд и под. Наистина, гръмотевичният грохот ние чухме, за щастие далече пред нас, където миньорите взривяваха бомби. Н. Хайтов, ШГ, 78. Офицерът обясни, че отначало немците, изплашени от пробива откъм реката, изоставили дома, като го подпалили, за да взривят управляемите мини. П. Славински, ПЩ, 455.

2. Разрушавам нещо чрез взривно вещество. Те [англичаните] решиха да построят станцията не на дъното на кратера,.. Започнаха да взривяват скалите. К, 1963, кн. 9, 18.

3. Прен. Предизвиквам много силна, бурна емоционална реакция у някого. Аплодисментите на 60-хилядната публика в "Медисън скуеър гардън" взривиха залата. Тр, 1981, бр. 247, 3. Появяването на Емил Кошлуков на трибуната "взриви" множеството. Дем., 1990, бр. 49, 1. взривявам се, взривя се страд. Когато се взривява рудата, в шахтата няма хора. Веднага след взрива мощни вентилатори почистват въздуха. ВН, 1961, бр. 3172, 4.

ВЗРИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; взривя̀ се св., непрех. Обикн. за снаряд, бомба — избухвам, експлодирам. Патронът мина е толкова чувствителен, че щом стъпи отгоре човек, той се взривява. Ал. Гетман, ВС, 203. Ами ако мината е с леко подбити рога? Кой знае къде я е тласнало течението, къде се е удряла, без да се взриви! НА, 1959, бр. 3437, 4.