ВИБРИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВИБРЍРАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Физ. В състояние на вибрация (в 1 знач.) съм; трептя. Машината започна да вибрира. М. Иванов, КБВ, 3. Шофьорът завърта ключа, стартерът извива, а след това силно и уверено започва да вибрира моторът. Ч. Шинов, БС, 21.
2. Прех. Правя да трепти нещо.
3. Прех. Строит. Уплътнявам бетон чрез вибрация.
4. Непрех. Муз. За глас, звук — изменям височината си вълнообразно. Гласът ми вибрира. вибрирам се страд. За да не става такова нежелателно разслояване на бетона, той не трябва да се вибрира по-продължително време., отколкото е необходимо за изпълване на порите. Д. Христов, СПМ, 393.
— От лат. vibro 'трептя' през нем. vibrieren.