ВИГОДА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВИГО̀ДА ж. Остар. Книж. Изгода. Който желае да повдигне нравствеността на
човека,.., той е длъжен да устрои работите така, щото вигодите на сякого да са съображават с вигодите на другите. Знан., 1875, III-IV. Ескирос говори, че е нещастен онзи народ, у когото са появлява робска наклонност към материалните вигоди. Знан., 1875, бр. 13, 203.
— От рус. выгода.