ВИДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍДВАМ, -аш, несв. (диал.); вѝдя, -иш, мин. св. видя̀х и (диал.) видо̀х, пов. виж, вѝжте, прич. мин. св. деят. видя̀л, -а, -о, мн. видѐли, св. и (остар. и диал.) несв., прех. Виждам. — Хайдушко е това кладенче, учителю; ти не си видвал такова. А. Страшимиров, ЕД, 86. — Видва̀л съм, боже, видва̀л съм всякакъв хляб;.., ама тѐ такова чудо и не съм видва̀л. Й. Вълчев, РЗ, 46. — Къдрията, циганинът, го видвал в Плевен. Ил. Волен, НС, 58. — Я почакайте, не съм ви видвала отдавна. И тя се пресегна, накъса жълти круши.. — На̀ хапнете си. Н. Нинов, ЕШО, 44. Райка из пътя бе весела и приказлива,.. Други път Тинка не беше я видвала такава. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 56. видвам се, видя се страд., възвр. и взаим.

ВЍДВАМ СЕ несв. (диал.); вѝдя се св. и (остар. и диал.) несв., непрех. Виждам се.