ВИДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЍДЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Виждане; видене. Каква, говорим, радост ощущава една боголюбива християнска душа от видението и поклонението на тия святи места, .., то не може да се изрази! Н. Рилски, ОМР, III. Пят чувства телесних. Видение. Слишание. Обоняние. Вкушение и осезание. А. Гранитски, ПР (превод), 127.
◊ Добро видѐние. Остар. Пожелание за нова среща; довиждане. Каза ли ѝ нещо, .., рече ли ѝ "добро видение там, Радо!" не можа̀ да се чуе от гърмежа отвън. Ив. вазов, Съч. ХХIII, 223. Тук му е мястото да споменем и ония уж малки почерпванията и кръчми, които стават за добре дошъл, .., добро видение. Хр. Данов, Лет., 1869, 120.
ВИДЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Образ, който се явява на някого като плод на болното му въображение или на мистичното му настроение и се схваща като истински, но свръхестествен; призрак, привидение. Разправяха, че го е налегнала тежка и мъчителна немощ, .. През нощта му се привиждаха видения и го тресеше треска. А. Дончев, СВС, 624. И стори му се, че в този миг видя смъртта — истинската жива смърт. Видението беше нещо огромно, страшно и величествено. Г. Райчев, Избр. съч. II, 55. Еньо бързаше .. Струваше му се, че по стъпките му върви брат му и го пронизва със страшния вторачен поглед .. Бягаше да се скрие от себе си, от страшното видение, което не му даваше мира. Елин Пелин, Съч. III, 171-172. Когато постникът се намира в своята уединена келия, която са освещава само с едно кандилце, то .. той често види демонически видения. С, 1872, бр. 33, 262.
2. Книж. Образи, които човек вижда, когато спи; съновидение. Русокоса и тънка, гъвкава като ръкойка, Латинка бе легнала на сърцето му и пълнеше нощем сънищата му със сладки видения. НК, 1958, бр. 4, 4. Една нощ ѝ си яви видение. Както бе коленичила пред олтара и се молеше на Бога, като вдигна глава, Секула го видя — не на картинка, а жив. "Господи!" — извика тя, но Господ не я погледна. Той беше коленичил и се молеше. Ст. Цанев, МБ, 53. Видях видение на сън: избити, / лежаха бойни братя и сестри; / останалите живи негде скитаха / в гостоприемно-родните гори. Н. Хрелков, ДД, 221. А без видения ще бъде моя сън. П. К. Яворов, Съч. I, 150.
3. Книж. Образ, възникнал в съзнанието, като плод на въображението. Стори му се, че е започнал борбата не както беше нужно, .. И от това в сърцето му се промъкна несигурност, възторжените видения за бъдещето потъмняха. Ст. Дичев, ЗС I, 369-370. В разгорещения мозък изчезнаха поетическите видения — яви се жената в плът и кръв. Г. Стаматов, Разк. II, 136. Аз не искам да греша / сред съблазън и падения: / мойта влюбена душа / търси приказни видения. Хр. Ясенов, Събр. пр, 41.
4. Книж. Образ от нещо видяно или преживяно, който изпъква в съзнанието. Като нова струя споменът за дома избликна и обля душата му .. Без да прогони виденията, без да намали тяхната сладост, той си проправяше път и не губеше от очи мургавия врат на своя другар. Ст. Дичев, ЗС I, 110. Неволно се събуждат и възкръсват видения от миналите дни: гордите и спокойни крачки към ешафодите, пламенни погледи, обърнати с упование и вяра към небето из пламъците на горящите костери. Й. Йовков, Разк. III, 117.
5. Остар. Книж. Това, което се явява, открива в момента пред погледа и се възприема със зрението; гледка, зрелище. Една светлина, като една звезда, се появи в дъното на противоположния край на пробоя. Очите му се впиха в това видение. Ив. Вазов, Съч. Х, 133. Но что да видят! Атил с кръв облеян лежеше мъртъв на леглото си, .. На това страшно и нечаяно видение всите ония мъже разтреперани извикаха гръмогласно. Г. Кръстевич, ИБ, 404.