ВИДИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍДИМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който може да се възприеме със зрението, може да се види. Сега ясно видя, че .. от дървото се отдели човешки силует. Лежешком Слановски този път се прицели вече във видима цел. Чу слабо изохкване, шум от тежки и припрени стъпки. В. Нешков, Н, 330. Над главата му заигра някакво облаче от ситнички, едва видими мушици. Д. Калфов, Избр. разк., 263. Виждаха се ясно къщите, заети от неприятеля, и по-нататък градът, едва видим поради отблясъците на слънцето. П. Вежинов, НС, 127. Небесните тела се делят на видими и телескопически. Видими са тия, които ся виждат с просто око; каквото слънцето, луната и безчетното множество звезди, що видим. Ив. Богоров, ВГД (превод), 359.

2. Ясно изразен; ясен, очевиден. Телефонът пред него тревожно зазвъня. Пишманов грабна слушалката и по лицето му се изписа видима досада. С, 1954, кн. 3, 84. С всеки изминат ден, без да има някаква видима причина, Христина охлаждаше към него. Тя избягваше да идва на определените срещи. Ем. Станев, ИК I и II, 80. Тя я спря и я попита — не е ли вече време да си остане вкъщи. "Ще ходя, докато мога", отвърна с видима неохота Станка. Г. Караславов, ОХ IV, 6. Той се яви на тази кралевска ауденция в най-просто облекло .. Кралят го прие с видимо благоразположение. С. Бобчев, ЖФ (превод), 128.

3. Който е изразен само външно; външен, привиден. След малко, с видимо спокойствие, като прикриваше слабо нервно потръпване, той влезе в общинската канцелария. Т. Влайков, Съч. III, 274. Ясно ми беше, че под това видимо спокойствие се крие това нервно напрежение, .., когато животното и по свое желание, съзнателно и охотно е готово да даде всичките си усилия. Й. Йовков, Разк. I, 147-148.

◊ Видим диаметър. Астрон. Ъгълът, под който едно небесно светило се вижда от Земята.