ВЍДИМО

ВЍДИМО. 1. Нареч. от видим. "Надежда" излезе из пристанището и леко, едва видимо запъпли към север. Д. Добревски, БКН, 26. И без да ще, тати отпусна ръце на коленете си, .. Тежко, но едва видимо се подигаха и гърдите му. Ст. Чилингиров, ХНН, 145. Той приведе редица примери, сполучливо подбрани и видимо безспорни из историята на някои напреднали страни. Т. Влайков, Съч. III, 34. Видимо той беше спокоен, но ми се стори, че Буфера леко побледня. Сп. Кралевски, ВО, 58.

2. Като вмет. израз. За подчертаване на предположение за някакъв факт; както изглежда, може да се предполага, очевидно. Тя видимо нареждаше стаичката не само за себе си. Ем. Коралов, Пл, 1969, кн. 5, 22. Той помълча и видимо, за да придаде по-голяма увереност на мисълта си, повтори: — Да, армия създаваме сега. Х. Русев, ПС, 132.

Списък на думите по буква