ВИДНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЍДНО нареч. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. и обикн. със следв. изр. със съюз че. Вижда се, забелязва се, личи. Бай Желю всякога отговаряше бързо, кратко, тъй като че разговорът му дотягва. Но видно беше, че Слави не му е неприятен. Д. Немиров, Д № 9, 29. Видно беше, че на брега се мъчат да запалят моторите на рейдовия катер, но това не им се удаваше. П. Льочев, ПБП, 69. Та видно бе като на длан, че извътре никне злото — и царството ще погине от недогледство на вожди. Н. Райнов, КЦ, 39. От техните [на историците] разказувания не видно, като славяните да са имали работа с греците до началото на царствованието Юстинияново (529). З. Княжески, ВИ, 14.