ВИЀЛИЦА

ВИЀЛИЦА ж. Много силен зимен вятър, придружен обикн. със снеговалеж; снежна буря. Други път излиза вятър, подига се виелица и на замръзналото поле се носят облаци от сняг. Й. Йовков, Разк. I, 14. Снегът дойде тоя път с големи бури, виелицата скри планината и насипа грамадни преспи. Ем. Станев, ПЕГ, 78. Влакът направи и тук голям престой и потегли на смрачаване. Отвън беше започнала виелица. Снеговалежът бе се засилил и вятърът премяташе край прозорците цели облаци от снежинки. Д. Ангелов, ЖС, 550. Пред входа на хотела ни посрещна силна виелица. Едва вървим, снегът бие в лицата ни. Н. Фурнаджиев, МП, 71. Навън сняг вали, виелица фучи, а в колибата от четири страни студен вятър духа. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3-4, 24.

Списък на думите по буква