ВИЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЍЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от вия1 и от вия се. Свали шлифера си и легна по гръб на кревата. Притвори очи. Усети леко виене на свят, сякаш люлка я люлееше. Ем. Манов, ДСР, 26. За всичко трябват работни ръце. А работните ръце са заети с виене на цигари, с разтривки, протягане. Г. Краев, Ч, 210.
ВЍЕНЕ2, мн. -ия и (рядко) -та, ср. Отгл. същ. от вия2. Бях вече в друга стая и виенето на кучетата се чуваше съвсем слабо, отчаяно слабо. А. Дончев, ВР, 111. Отгоре все още се носеше жално, проточно виене, виенето на гладен, самотен вълк, който призовава своите диви братя на сбор... Ив. Мартинов, ПМ, 18. Лютите виения и раздирателни вопли .. ужасяваха. Ив. Вазов, Съч. ХI, 126. Между ударите достигаше ревът на вълните и виенето на вятъра. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 85.