ВЍЖ

ВЍЖ. Разг. Пов. от видя като частица. За усилване. а) При подчертаване, наблягане на някакъв факт, обстоятелство или при подчертаване на някакъв факт обикн. неочакван, върху който се обръща внимание на събеседника. — А пък, виж, ти много обичаш да ходиш от място на място. В. Геновска, СГ, 21. — О, Методи, ти ли си? Здравей! .. — Какво правиш, как си? — повтаряше Гороломов. — Виж, каква среща! Й. Йовков, ПГ, 6. "Виж, и тя била разговорна жена", си помисли той. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 186. — Аз мислех, че рита с опашката, а то... Сега вече дядо се поусмихна: — Виж, това съм забравил да ти кажа. Кр. Григоров, ОНУ, 33. б) При подчертаване на съгласие или несъгласие при отговор, предлагане на нещо и под. — Значи, трябва да се връщам .. — Е, ще трябва — рече той, като се позасмя .. — А да имаш случайно кибрит? Барем цигара да си запаля... — Виж, това може — рече войникът, като извади кибрит от шинела си. Д. Ангелов, ЖС, 257. — Искам да се върна в строя! — каза тихо боецът. Лекарят се усмихна. — Виж — това няма да може! — поклати глава той. П. Вежинов, НС, 85. в) При подчертаване, наблягане на някакво твърдение, обикн. при съпоставяне, посочване на различие между неща, които се сравняват. Китът е кротко животно, не напада никого, без да е предизвикан, и затова го оставяме да си върви жив и здрав. — .. Виж, ако беше акула, работата е съвсем друга. Акулата веднага трябва да я застреляме. П. Незнакомов, МА, 49. — Виж, държавната служба е по-друго. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. г) В съчет. виж ти — при изненада (обикн. неприятна за лицето, което говори) от някакъв факт, изказване, предложение и под. Пристигнал е годеникът на Васева .. — Виж ти история! — извика тя и очите ѝ загледаха учудено. Б. Несторов, СР, 205. — Приятел ли! Виж ти! Ние пък да не знаем — учуди се Орлето, който бе седнал по-встрани и придърпа към себе си камък. П. Проданов, С, 56. — Лесното търси .. У нас, почнат ли кампаниите .. няма почивка, няма сън... Мъчно издържат! — Виж ти! Обективни трудности значи!... А. Гуляшки, МТС, 36. — Да, наранил се е — продължи Румен. — И това може много да ни помогне да заловим крадеца. Раната няма да заздравее за два-три дни. Ще се пръснем из града и на всички по-подозрителни ще гледаме десните ръце. — Виж ти! Идея! — иронично подметна Дянко. П. Проданов, С, 96. д) Обикн. в съчет. току - виж — при подчертаване на факт, който може да се случи като следствие от друг, едновременно с друг или независимо от друг, обикн. неочаквано за лицето, което говори; ето че. Ей я и най-малката му балдъза почна вече да се момее и току-виж, че се заженила... М. Марчевски, П, 216. — Аз имам брат, но той е пияница и не му доверявам. Току-виж и дюкяна пропие! А. Гуляшки, ЗР, 146. — По-тихо, другари — предупреди ги Петков. — Както сте се развикали, няма да свършим никаква работа! Ще ви чуят и току-виж — избягали... Цв. Ангелов, ЧД, 161. Четири деца бяхме, все момичета. Докато направиш рокличка на едното, току-виж — обущата на другото се скъсали. М. Марчевски, П, 151. — Слушай, Бенко, я да влезем вътре... Че току-виж, си останал на някоя гара. А нали аз отговарям за тебе? Ал. Бабек, МЕ, 7.

Списък на думите по буква